Хомеопатия и православие.  Доказателства за хомеопатията и връзките й с православието

     Хомеопатията съществува от най-древни времена. Заслугата обаче за вида, в който е достигнала до нас и е заела своето място в съвременната наука в началото на 19 в., принадлежи на немския лекар Самуел Ханеман. Той разбира, че принципът „подобното се лекува с подобно“ е единственият принцип на медицината и е най-рационалният и правилен метод.

За Ханеман е известно, че е имал изключителни познания по древногръцки език, които му дават възможност да проучи задълбочено прилагането на „подобните“ лекарства в древногръцката медицина, практикувана не само в предхристиянския период в Древна Гърция, но и след това. На базата на исторически проверен медицински пример за действието на принципа „подобното се лекува с подобно – лечението на маниакална депресия (съвременното биполярно разстройство) с растението хелебор (черен кукуряк)  – Ханеман написва докторска дисертация по темата, озаглавена „Хелеборизмът при древните“, която защитава в Лайпциг. В дисертацията Ханеман отбелязва, че доказателства за това, че принципът „подобното се лекува с подобно“ е прилаган в медицината, съществуват още преди Христа.

Всъщност не Ханеман е измислил хомеопатията, така както Исак Нютон не е измислил гравитацията. Това обаче съвсем не омаловажава неговия принос за научното разбиране на един вечен физичен закон, открит още от Хипократ. Прикриването на отличните познания на Ханеман по древногръцка медицина и дълбоките исторически корени на хомеопатията всъщност подготвя почвата за последващите полемики и атаки срещу нея. Стига се до там, че тя се свързва с окултизма, приписван на германския лекар от 16 в. Парацелз. Чрез най-различни заблуди, разпространявани след смъртта му, той е описван като окултист, магьосник и алхимик, като по този начин се внушава, че и хомеопатията се корени в магията, а не в медицината. След 1810 г, когато Ханеман започва да преподава хомеопатия и става ясно, че с просто преследване няма да бъде възможно унищожаването ѝ, се пише книга, в която се твърди, че идеите на Ханеман са тясно свързани с теориите на Парацелз и, че Ханеман никога не би си и помисли да приложи хомеопатията, ако не бил окултист. В същото време в книгите на Парацелз никъде не се споменава който и да е от принципите, прилагани от Ханеман.

Така се започва една паралелна атака на окултистите срещу християнството и срещу хомеопатията. Тази полемика срещу хомеопатията започва още от възникването ѝ. Налице са множество сходства между опита за очерняне на хомеопатията и гоненията срещу християнството. Така както Христос на земята върши чудеса чрез силата на Светия дух, а книжниците и фарисеите твърдят, че силата му е от дявола, така и противниците на хомеопатията твърдят, че тя използва псевдо лекарства, които не са нищо друго освен обикновена вода, но ако човек повярвал, че приема лекарство , тази вода можела и да лекува (плацебо ефект) или, че в краен случай действието ѝ се дължало на демонични енергии.

Общите методи на оклеветяване се използват още от времето на Въплъщението на Христос и до ден днешен критиците на християнството използват едни и същи клевети и изкривявания на действителността. Един от примерите за това се съдържа в Евангелието. Когато Христос е разпънат на кръст, умира и е погребан, след което възкръсва, книжниците и фарисеите се опитват да прикрият истината, като разпространяват лъжи за Възкресението Му. Те твърдят, че учениците на Христос били откраднали Тялото Му от гроба, тъй като стражите, изпратени да пазят гроба Му били заспали.

След като християнството започва да се разпространява, преследвачите му измислят клевети, че християните били канибали, за да внушат, че то е нещо отвратително и омразно. В съвременната епоха руският комунистически режим лишава хората от възможността сами да четат Новия завет и в същото време представя християнското учение по напълно изкривен начин. В други творби пък Христос е сравняван с Буда и Конфуций, за да бъде обрисуван просто като мистик, човек, посветен в окултните мистерии, но не и като Бог. Същите методи се използват и в кампанията срещу хомеопатията, а понякога в комбинация с християнството, така че и двете учения да бъдат охулени, както прави небезизвестният Ричард Докинс, британски еволюционен биолог, зоолог, научен комуникатор и автор. Докинс лансира мащабна кампания, за да убеди света, че Бог и християнството не съществуват, така като хомеопатичните лекарства не са истински, а обикновена вода.

За съжаление лъжите относно хомеопатията се промъкват и в научните публикации по история на медицината, в които се обяснява хомеопатията, както и в енциклопедиите. За съжаление тази дезинформация демотивира мнозина, които пристъпват към изучаването на хомеопатията с чисти намерения, но се натъкват на противоречиви източници на информация, които са трудни за проверка и объркват хората, които правят първите си стъпки в тази наука.

В един от текстовете на прекия наследник на Ханеман, д-р Константин Херинг, основателят на хомеопатията в Америка, а именно речта му пред Страсбургския университет от 1872 г., официално заявява пред всички, че съществува организиран заговор от враговете на хомеопатията, чрез който те се опитват да я обявят за окултна, а самия Ханеман – за окултист. Тъй като сам е изучавал Парацелз, Херинг доказва, че Ханеман никога не е чел трудовете му, тъй като в тях не се съдържа каквото и да било позоваване на произведенията на Парацелз или каквото и да било влияние от идеите му. Херинг обяснява, че самият Парацелз съвсем не е това, което твърдят за него окултистите. Дори и името Парацелз е измислено от окултистите, а в действителност той се е казвал по съвсем различен начин  – Филип Ауреол Теофраст Бомбаст фон Хохенхайм и отгоре на всичко бил и противник на окултизма. Херинг си дава труда да посочи и официални научни изследвания, които доказват, че повечето книги, публикувани с името на Парацелз всъщност са фалшификати на окултистите, които целят да го представят като техен последовател, магьосник и алхимик, докато той всъщност няма нищо общо с това.

При прочита на литературата по история на медицината, става ясно, че, когато се говори за хомеопатията и за самия Ханеман, често се прави връзка с Парацелз. Твърди се дори, че Ханеман разработва идеята за хомеопатията като продължение на окултните и алхимични възгледи на Парацелз. С други думи – поредният пример за лъжа, промъкнала се в научни публикации за хомеопатията и официалната литература по история на медицината. Така още през 1872 г. Херинг предвижда възможността този зловреден възглед и откровена лъжа за хомеопатията в крайна сметка да се наложат като истина. Измамниците стигат до там, че използват духовни лица за свои говорители. В спомената реч пред Страсбургския университет Константин Херинг заявява: „Ако погрешните твърдения относно хомеопатията бъдат оставени без корекция, те ще продължат да бъдат разпространявани и един ден могат да се превърнат в част от вековна дезинформационна кампания за оклеветяване и принизяване на хомеопатичния принос в науката“. За да избегнем риска от неправилно разбиране на хомеопатията, е необходимо да имаме правилен подход към нея, като се вземе предвид само това, за което може да се докаже, че е автентично произведение на Ханеман. От книгите на Ханеман безспорно личи, че той мисли като доктор по медицина и използва медицинската терминология в пълно съгласие с учението на светите отци на православието.  Много хора, прочели книги като „Науката хомеопатия“ и „Нов модел на здраве и болест“ от проф. Джордж Витулкас потвърждават факта, че антропологичните възгледи на Светите отци съответстват на теорията за трите нива на човешкото същество, описани в посочените книги. Това е така, защото всеки съвършен дар идва от Бога, особено ако намира своето потвърждение в учението на Светите отци, които са били просветени от Светия дух.

Трите нива на човешкото същество са критерият за оценка на симптомите и основата на хомеопатичното лечение. Подобни възгледи са изразени и от св. Нектарий, св. Йоан Дамаскин и св. Григорий Нисийски. „Когато писах за трите нива“, казва проф. Витулкас, „не бях чел писанията на Светите отци за човека“. При паралелно цитиране на извадки от трудовете на Витулкас и писанията на Свети Нектарий Пентаполски и на Свети Григорий Нисийски става ясно, че обвинителите на хомеопатията просто не познават не само тези писания, но и цялостната ѝ съгласуваност с православната теология и в крайна сметка представят своите лъжи като истина, а истината — като лъжа.

Паралел съществува и в термините, с които се назовават нивата и начинът им на взаимодействие в патристката теология и в хомеопатията.  Така понятието „ноетичен“ (гр. “nous” – мислене, съзнание), което св. Йоан Дамаскин използва в хомеопатията се нарича „интелектуално ниво“, а понятието апетитивен (отнасящ се до страстите и желанията) кореспондира с емоционалното ниво. Понятието телесен (плътски, физически) е общо за двете направления.

Несъмнено между тези три нива съществува взаимодействие, т.е., от една страна физическото ниво и интелектуалното/ноетичното и от друга страна, емоционалното/апетитивното, като това взаимодействие е динамично и йерархично.

Така кампанията срещу хомеопатията като окултна и противоречаща на православната теология всъщност е лишена от солидна база, доколкото в писанията на протопрезвитер Антоний Алевизопулос, един от големите специалисти в областта на сектите и ересите в Гърция, за хомеопатията всъщност не съдържат препратки към съответните текстове на Ханеман, които са подложени на критика. Дори името на създателя на хомеопатията е погрешно цитирано от него като Емануел Ханеман вместо Самуел Ханеман.

Освен произволните твърдения, писани срещу хомеопатията, критиците ѝ прилагат и още дин неортодоксален метод – заплахата. Безмилостни преследвания започват срещу всеки, дръзнал да защити хомеопатията или признал открито, че използва хомеопатични лекарства. Такъв човек незабавно се етикетира като заблуден, еретик или дори окултист. Това преследване обхваща и благочестиви хора, а дори и светци. Проповеди се пишат на тема „Как атонските монаси бяха заблудени“, за да бъде сплашен всеки атонски монах, който може да легитимира хомеопатията, така че да престанат да я следват и да не използват хомеопатични лекарства.

Тази заплаха съществува още от 70–те години, когато Русия все още е част от комунистическия блок и не е известна позицията на руските Свети отци за хомеопатията. А какъв по–силен довод от факта, че много от Светите отци са били лекари хомеопати и са лекували с мощните хомеопатични лекарства, от които пациентите им оздравявали? Нещо повече какъв по–добър текст, който да разкъса като паяжината клеветите срещу хомеопатията от написаното от Свети Йоан Кронщадски при откриването на Хомеопатичната клиника и хомеопатичната аптека в Санкт Петербург, когато той заключава: „Божията мъдрост не е намерила по–добър път за лечение … от принципа „подобното се лекува с подобно“?“

Сред пациентите на проф. Витулкас са и двама свещеници, по–късно канонизирани като Св. Порфирий Кавсокаливит и атонският монах, старец Ефрем Катунакски.

Св. Порфирий се лекува в продължение на две–три години с предписаната от професора хомеопатична терапия и се повлиява много добре. В знак на благодарност дори св. Порфирий му показва точното място, на което да пробие сонда, за да намери вода на остров Алонисос, където наскоро се е установил.  Така и става, водата се намира на посоченото от св. Порфирий място. Известно време след лечението си Свети Порфирий започва да практикува сам хомеопатия и да я разпространява, като атаките срещу него не закъсняват и той е обявен за заблуден.  

 Подобна е историята и на старец Ефрем Катунакски, който Витулкас посещава на два пъти на Атон. Първият път, защото старецът е на легло с артритни болки и лекарят–хомеопат, който го лекува и който е студент на професора, не успява да намери правилното хомеопатично лекарство, поради което извиква на помощ професора. При следващото му посещение пациентът вече не само, че не е на легло и работи в градината, но и успява да извърви целия път до Великата Лавра, най-древната, най-голямата и най-богатата по светини светогорска обител.

Разликата между двамата светци обаче е, че докато ст. Ефрем се намира на Атон, далече от света и може стоически да изтърпи клеветите, то св. Порфирий е в света под влиянието на много доктори и на скандала около хомеопатичната му практика.

В този дух е и книга, написана от професор по физика, който в търсене на светлината отива в Индия, надявайки се да я намери в хиндуизма. В тази книга въпросният професор изкривява словата на Св. Паисий Светогорец за хомеопатията, намесва собствените си изобилни, извадени от контекста, клеветнически твърдения за хомеопатията и за професор Витулкас, в частност.   

В действителност, дори да се приеме, че твърденията на автора за казаното от Св. Паисий Светогорец са верни, нищо в думите на светеца не представлява отричане на хомеопатията. Освен това, е добре известно, че Св. Паисий поставя като условие за успешна хомеопатична терапия лекарят да е вещ в хомеопатията. От момента, в който се започне смесване на хомеопатията с неприемливи практики, е напълно естествено, както прави Св. Паисий, да се насочи вниманието на пациента към компетентността на лекаря, чийто услуги се търсят.

Професор Витулкас често е писал срещу онези, които се представят за лекари–хомеопати (т.е. за хомеопати), но не следват принципите на класическата хомеопатия, на които учи Самюел Ханеман. Свещеномъченик Серафим Чичагов, митрополит Петербургски, се придържа към тези принципи. Той е бележит учен и лекар безсребърник. В двутомния си труд „Медицински беседи“ той описва историята на хомеопатията (беседа V), като ясно посочва, че истинската хомеопатия е формулираната в ранните години на Ханеман. Подробности за руските светци, използвали хомеопатия като лекари, може да се намеря в беседата на проф. Витулкас „Православна антропология и хомеопатия“, Алонисос 12 септември 2013 г., произнесена на конференция, осъществена чрез телевръзка между Москва и Алонисос. Уникалното в тази конференция е, че за първи път се казва истината за хомеопатията и са представени подробни препратки към свидетелствата на Светите отци, руски и гръцки светии, които изразяват убеждение, че хомеопатията е дар Божи, или по думите на Св. Софроний Йерусалимски „Небесен оракул“.

Само след по–малко от месец на о. Волос се провежда антиконференция, чиято цел е осъждането на Хомеопатията. Участниците в тази конференция използват отдавна известна привидно правдоподобна логика, която разглежда хомеопатията като една от множество алтернативни терапии, а не като самостоятелна практика. Тъй като е организирана набързо и в спешен порядък, е малко вероятно участниците в тази конференция да са имали време да се запознаят със заключенията на гръцко–руската православна конференция относно хомеопатията, защото ако познаваха съдържанието на публикациите със сигурност не била подписали текст, изпълнен с толкова погрешни констатации, който показва пълното им непознаване на казаното от Светите отци по този въпрос.

За съжаление на конференцията против хомеопатията не присъства нито един добре запознат с хомеопатията представител на клира, теолог или учен, който да се изкаже в нейна защита или най–малкото да предаде свидетелството на Светите отци на Православната църква, които ценят хомеопатията.

Вероятно това трагично и огромно невежество в крайна сметка поражда у участниците в конференцията на Волос усещането, че са в правото си да нападат хомеопатията, като твърдят че тя принадлежи към онези алтернативни терапии, които претендират, че „всичко е Едно“ и, че всичко е Бог. Въз основа на този възглед тези алтернативни терапии учат, че Човекът може да се самоизлекува, като открие своята Божествена същност и активира скритите сили, които се предполага, че се таят в него.

Хомеопатията, на която ни учи Ханеман е напълно чужда на написаното в произволните, клеветнически и с нищо неподкрепени заключения.

Хомеопатията, както и Светото писание и патристката теология на медицината (Св. Василий Велики, Св. Григорий Нисийски) разбират човека като притежаващ жизнена сила в себе си. Според учението на Св. Василий Велики силата на душата дава живот на тялото. За да се очертае произходът на хомеопатичната терминология и да се идентифицира истинското ѝ концептуално съдържание в смисъла, в който Ханеман го използва, е добре да се разгледат извадки от собствените му трудове. По този начин проф. Витулкас се стреми да покаже, че това мислене се основава на Светото писание и съдържащите с в него понятия, които впоследствие са развити от Светите отци в медицинско–теологичната им терминология и следователно са подобни на понятията, използвани в хомеопатията. В сборника „По–малко известни творби“ (Lesser writings) Ханеман изповядва, че ние сме Божии създания, възлюбени от Него. Като признава Божественото провидение, той заключава, че Бог не би гледал страданията на възлюблените си създания с безразличие.

В тази връзка е очевидна заблудата на отец Алевизополус, който стига до там, че обявява хомеопатията за форма на алхимия, която не прави разлика между Създателя и създанията, между Бог и човек, между човек и света. А истината е точно обратната. Именно по този начин изопачаването на истината за хомеопатията в крайна сметка прониква и в област като религията. Заблуждават се важни личности до степен, че всичко изглежда точно обратното на това, което е в действителност. Очевидно е, че отец Алевизополус не само, че не  е прочел и една дума от написаното от Ханеман, но и неправилно е разчел и посланията на Светите отци, които също така разработват теологична рамка, като използват принципа „подобното се лекува с подобно“. Защото, ако беше прочел трудовете на Ханеман едва ли би написал, че според „догмата на хомеопатичното движение“ всичко представлява единна действителност, поради което това всичко може да бъде повлияно само от подобното на него. Друго писание на отец Алевизополус, от което личи липсата на каквото и да било познание за същността на Ханемановата теория гласи: „Душата на човешкото същество е форма на енергия вътре в него, която трябва да бъде събудена, така че човешкото същество да се извиси с нейна помощ чрез процес на самоизлекуване“.

Друг такъв пример за очевидно непознаване на оригиналните източници е аудиозапис на проповед на отец Константинос Стратигополус. В нея той описва процеса на вземане на лекарството, като твърди, че с потенцирането му свръхестествени сили въздействали върху лекарството. Не е известно нито едно произведение на Ханеман, в което той да използва фразата „свръхестествени сили въздействат върху лекарството“.

Така също сред заключенията на споменатата по–горе конференция против Хомеопатията на о. Волос е и следното „Повечето [алтернативни методи на лечение] са не само предложения за излекуване на тялото, но и обещания за преход чрез т.нар. „квантов скок“ и др. към Новата ера и създаването на нов тип човешко същество“.

Това твърдение е напълно невярно, тъй като хомеопатията се стреми единствено към възстановяване на здравето. Като православни християни ние разбираме, че възстановяването на здравето е дело и благословение от Господа в Неговата доброта към страдащото човечество.

В крайна сметка да грешиш е човешко, но постоянството в грешката е от дявола. И ако хомеопатията, както казва Св. Йоан Кронщадски и много Свети отци като него, е спасително лечение, следва да се запитаме колко е голяма отговорността на онези, които възпроизвеждат твърденията на окултистите и обезсърчават другите относно използването ѝ.   Такива хора не трябва ли да отговарят пред Бог за очернянето на Неговия Дар към човечеството?, пита проф. Витулкас в заключение.