Хомеопатия и православие.  Доказателства за хомеопатията и връзките й с православието

Хомеопатията съществува от най-древни времена. Заслугата обаче за вида, в който е достигнала до нас и е заела своето място в съвременната наука в началото на 19 в., принадлежи на немския лекар Самуел Ханеман. Той разбира, че принципът „подобното се лекува с подобно“ е единственият принцип на медицината и е най-рационалният и правилен метод.

За Ханеман е известно, че е имал изключителни познания по древногръцки език, които му дават възможност да проучи задълбочено прилагането на „подобните“ лекарства в древногръцката медицина, практикувана не само в предхристиянския период в Древна Гърция, но и след това. На базата на исторически проверен медицински пример за действието на принципа „подобното се лекува с подобно – лечението на маниакална депресия (съвременното биполярно разстройство) с растението хелебор (черен кукуряк)  – Ханеман написва докторска дисертация по темата, озаглавена „Хелеборизмът при древните“, която защитава в Лайпциг. В дисертацията Ханеман отбелязва, че доказателства за това, че принципът „подобното се лекува с подобно“ е прилаган в медицината, съществуват още преди Христа.

Всъщност не Ханеман е измислил хомеопатията, така както Исак Нютон не е измислил гравитацията. Това обаче съвсем не омаловажава неговия принос за научното разбиране на един вечен физичен закон, открит още от Хипократ. Прикриването на отличните познания на Ханеман по древногръцка медицина и дълбоките исторически корени на хомеопатията всъщност подготвя почвата за последващите полемики и атаки срещу нея. Стига се до там, че тя се свързва с окултизма, приписван на германския лекар от 16 в. Парацелз. Чрез най-различни заблуди, разпространявани след смъртта му, той е описван като окултист, магьосник и алхимик, като по този начин се внушава, че и хомеопатията се корени в магията, а не в медицината. След 1810 г, когато Ханеман започва да преподава хомеопатия и става ясно, че с просто преследване няма да бъде възможно унищожаването ѝ, се пише книга, в която се твърди, че идеите на Ханеман са тясно свързани с теориите на Парацелз и, че Ханеман никога не би си и помисли да приложи хомеопатията, ако не бил окултист. В същото време в книгите на Парацелз никъде не се споменава който и да е от принципите, прилагани от Ханеман.

Така започва паралелна атака на окултистите срещу християнството и хомеопатията. Полемиката срещу хомеопатията съществува още от самото ѝ възникване. Има много сходства между опита за очерняне на хомеопатията и гоненията срещу християнството. Както Христос върши чудеса чрез силата на Светия дух, а книжниците и фарисеите твърдят, че силата Му е от дявола, така и противниците на хомеопатията заявяват, че тя използва псевдолекарства – обикновена вода. Те добавят, че ако човек повярва, че приема лекарство, тази вода може да лекува (плацебо ефект). Или твърдят, че действието ѝ се дължи на демонични енергии.

Методите за оклеветяване се използват още от времето на Въплъщението на Христос. И до днес критиците на християнството повтарят едни и същи клевети и изкривявания. Пример за това има в Евангелието. Когато Христос е разпънат на кръст, умира и е погребан, а след това възкръсва, книжниците и фарисеите се опитват да прикрият истината. Те разпространяват лъжи за Възкресението Му. Според тях учениците на Христос откраднали Тялото Му от гроба, защото стражите, които пазели, били заспали.

Когато християнството започва да се разпространява, преследвачите му измислят клевети, че християните са канибали. Целта е да внушат, че християнството е отвратително и омразно. В по-ново време руският комунистически режим лишава хората от възможността да четат Новия завет. Същевременно представя християнското учение по напълно изкривен начин. В други творби Христос е сравняван с Буда и Конфуций. Така Го представят като мистик, посветен в окултни мистерии, но не и като Бог. Същите методи се използват и срещу хомеопатията, а понякога в комбинация с християнството. Целта е и двете учения да бъдат охулени. Така постъпва и Ричард Докинс – британски еволюционен биолог, зоолог, научен комуникатор и автор. Той лансира кампания, за да убеди света, че Бог и християнството не съществуват. По същия начин твърди, че хомеопатичните лекарства не са истински, а само обикновена вода.

За съжаление лъжите относно хомеопатията се промъкват и в научните публикации по история на медицината, в които се обяснява хомеопатията, както и в енциклопедиите. За съжаление тази дезинформация демотивира мнозина, които пристъпват към изучаването на хомеопатията с чисти намерения, но се натъкват на противоречиви източници на информация, които са трудни за проверка и объркват хората, които правят първите си стъпки в тази наука.

В един от текстовете на д-р Константин Херинг, прекия наследник на Ханеман и основател на хомеопатията в Америка, се цитира неговата реч пред Страсбургския университет от 1872 г. В нея той заявява, че има организиран заговор от враговете на хомеопатията. Целта е тя да бъде обявена за окултна, а самият Ханеман – за окултист. Херинг, който е изучавал Парацелз, доказва, че Ханеман никога не е чел трудовете му. В тях няма никакво позоваване на произведенията на Парацелз или влияние от неговите идеи. Херинг обяснява, че Парацелз не е това, което твърдят окултистите. Дори името „Парацелз“ е измислено от тях. В действителност той се е казвал Филип Ауреол Теофраст Бомбаст фон Хохенхайм и е бил противник на окултизма. Херинг посочва и официални научни изследвания, според които повечето книги, публикувани с името Парацелз, са фалшификати. Те целят да го представят като последовател на окултизма, магьосник и алхимик, въпреки че той няма нищо общо с това.

При прочит на литературата по история на медицината става ясно, че често се прави връзка между хомеопатията, Ханеман и Парацелз. Твърди се, че Ханеман е разработил идеята за хомеопатията като продължение на окултните и алхимични възгледи на Парацелз. Това е пореден пример за лъжа, промъкнала се в научни публикации и официалната литература. Още през 1872 г. Херинг предвижда възможността този зловреден възглед да се наложи като истина. Измамниците дори използват духовни лица за свои говорители. В реч пред Страсбургския университет Константин Херинг заявява: „Ако погрешните твърдения относно хомеопатията бъдат оставени без корекция, те ще продължат да се разпространяват и могат да се превърнат в част от вековна дезинформационна кампания“. За да се избегне рискът от неправилно разбиране на хомеопатията, трябва да се взема предвид само онова, което е доказано като автентично произведение на Ханеман. От неговите книги ясно личи, че той мисли като лекар и използва медицинска терминология в пълно съгласие с учението на светите отци на православието. Много читатели на „Науката хомеопатия“ и „Нов модел на здраве и болест“ от проф. Джордж Витулкас потвърждават, че антропологичните възгледи на светите отци съответстват на теорията за трите нива на човешкото същество, описани в тези книги. Това е така, защото всеки съвършен дар идва от Бога, особено ако се потвърждава от учението на светите отци, просветени от Светия дух.

Трите нива на човешкото същество са критерият за оценка на симптомите и основата на хомеопатичното лечение. Подобни възгледи са изразени и от св. Нектарий, св. Йоан Дамаскин и св. Григорий Нисийски. „Когато писах за трите нива“, казва проф. Витулкас, „не бях чел писанията на Светите отци за човека“. При паралелно цитиране на извадки от трудовете на Витулкас и писанията на Свети Нектарий Пентаполски и на Свети Григорий Нисийски става ясно, че обвинителите на хомеопатията просто не познават не само тези писания, но и цялостната ѝ съгласуваност с православната теология и в крайна сметка представят своите лъжи като истина, а истината — като лъжа.

Паралел съществува и в термините, с които се назовават нивата и начинът им на взаимодействие в патристката теология и в хомеопатията.  Така понятието „ноетичен“ (гр. “nous” – мислене, съзнание), което св. Йоан Дамаскин използва в хомеопатията се нарича „интелектуално ниво“, а понятието апетитивен (отнасящ се до страстите и желанията) кореспондира с емоционалното ниво. Понятието телесен (плътски, физически) е общо за двете направления.

Несъмнено между тези три нива съществува взаимодействие, т.е., от една страна физическото ниво и интелектуалното/ноетичното и от друга страна, емоционалното/апетитивното, като това взаимодействие е динамично и йерархично.

Кампанията срещу хомеопатията като окултна и противоречаща на православната теология е лишена от солидна основа. В писанията на протопрезвитер Антоний Алевизопулос, един от големите специалисти по секти и ереси в Гърция, няма препратки към съответните текстове на Ханеман, които се критикуват. Дори името на създателя на хомеопатията е цитирано погрешно — Емануел Ханеман вместо Самуел Ханеман.

Освен произволните твърдения, критиците на хомеопатията използват и друг неортодоксален метод — заплахата. Безмилостни преследвания започват срещу всеки, който защитава хомеопатията или открито признава, че я използва. Такъв човек веднага се етикетира като заблуден, еретик или дори окултист. Преследването обхваща и благочестиви хора, включително светци. Пишат се проповеди на тема „Как атонските монаси бяха заблудени“. Целта е да се сплаши всеки атонски монах, който може да легитимира хомеопатията, за да престане да я следва и да не използва хомеопатични лекарства

Тази заплаха съществува още от 70–те години, когато Русия все още е част от комунистическия блок и не е известна позицията на руските Свети отци за хомеопатията. А какъв по–силен довод от факта, че много от Светите отци са били лекари хомеопати и са лекували с мощните хомеопатични лекарства, от които пациентите им оздравявали? Нещо повече какъв по–добър текст, който да разкъса като паяжината клеветите срещу хомеопатията от написаното от Свети Йоан Кронщадски при откриването на Хомеопатичната клиника и хомеопатичната аптека в Санкт Петербург, когато той заключава: „Божията мъдрост не е намерила по–добър път за лечение … от принципа „подобното се лекува с подобно“?“

Сред пациентите на проф. Витулкас са и двама свещеници, по–късно канонизирани като Св. Порфирий Кавсокаливит и атонският монах, старец Ефрем Катунакски.

Св. Порфирий се лекува две–три години с предписаната от проф. Витулкас хомеопатична терапия. Той се повлиява много добре. В знак на благодарност св. Порфирий му показва точното място за пробиване на сонда, за да намери вода на остров Алонисос, където наскоро се е установил. Така и става — водата се намира на посоченото място. Няколко години след лечението си св. Порфирий започва сам да практикува хомеопатия и да я разпространява. Атаките срещу него не закъсняват и той е обявен за заблуден.

Подобна е историята и на старец Ефрем Катунакски. Проф. Витулкас го посещава два пъти на Атон. Първият път старецът е на легло с артритни болки. Лекарят–хомеопат, който го лекува и е студент на професора, не успява да намери правилното лекарство. Затова вика на помощ Витулкас. При второто посещение пациентът вече не е на легло, работи в градината и дори успява да извърви целия път до Великата Лавра — най-древната, най-голямата и най-богатата по светини светогорска обител.

Разликата между двамата светци е в обстоятелствата. Ст. Ефрем живее на Атон, далеч от света, и може стоически да понесе клеветите. Св. Порфирий е в света, под влияние на много доктори и на скандала около хомеопатичната му практика.

В този дух е и книга, написана от професор по физика. В търсене на „светлината“ той отива в Индия с надежда да я намери в хиндуизма. В тази книга авторът изкривява думите на Св. Паисий Светогорец за хомеопатията. Добавя и собствени, извадени от контекста, клеветнически твърдения за хомеопатията и за професор Витулкас.

Дори да се приеме, че твърденията на автора за думите на Св. Паисий са верни, в тях няма отричане на хомеопатията. Добре е известно, че Св. Паисий поставя условие за успешна терапия лекарят да бъде вещ в хомеопатията. Ако се започне смесване на хомеопатията с неприемливи практики, е естествено, както прави Св. Паисий, да се насочи вниманието на пациента към компетентността на лекаря, който лекува.

Професор Витулкас често пише срещу онези, които се представят за лекари–хомеопати, но не следват принципите на класическата хомеопатия, формулирани от Самюел Ханеман. Свещеномъченик Серафим Чичагов, митрополит Петербургски, също се придържа към тези принципи. Той е учен и лекар безсребърник. В двутомния си труд „Медицински беседи“ (беседа V) той описва историята на хомеопатията и посочва, че истинската хомеопатия е тази от ранните години на Ханеман. Подробности за руските светци, използвали хомеопатия, могат да се намерят в беседата на проф. Витулкас „Православна антропология и хомеопатия“ (Алонисос, 12 септември 2013 г.). Тя е произнесена на конференция, осъществена чрез телевръзка между Москва и Алонисос. Уникалното в тази конференция е, че за първи път се казва истината за хомеопатията. Представени са подробни препратки към свидетелствата на Светите отци, руски и гръцки светии, които я смятат за дар Божи. Св. Софроний Йерусалимски я нарича „Небесен оракул“.

Само след по–малко от месец на о. Волос се провежда антиконференция, чиято цел е осъждането на Хомеопатията. Участниците в тази конференция използват отдавна известна привидно правдоподобна логика, която разглежда хомеопатията като една от множество алтернативни терапии, а не като самостоятелна практика. Тъй като е организирана набързо и в спешен порядък, е малко вероятно участниците в тази конференция да са имали време да се запознаят със заключенията на гръцко–руската православна конференция относно хомеопатията, защото ако познаваха съдържанието на публикациите със сигурност не била подписали текст, изпълнен с толкова погрешни констатации, който показва пълното им непознаване на казаното от Светите отци по този въпрос.

За съжаление на конференцията против хомеопатията не присъства нито един добре запознат с хомеопатията представител на клира, теолог или учен, който да се изкаже в нейна защита или най–малкото да предаде свидетелството на Светите отци на Православната църква, които ценят хомеопатията.

Вероятно това трагично и огромно невежество в крайна сметка поражда у участниците в конференцията на Волос усещането, че са в правото си да нападат хомеопатията, като твърдят че тя принадлежи към онези алтернативни терапии, които претендират, че „всичко е Едно“ и, че всичко е Бог. Въз основа на този възглед тези алтернативни терапии учат, че Човекът може да се самоизлекува, като открие своята Божествена същност и активира скритите сили, които се предполага, че се таят в него.

Хомеопатията, на която ни учи Ханеман е напълно чужда на написаното в произволните, клеветнически и с нищо неподкрепени заключения.

Хомеопатията, както и Светото писание и патристката теология на медицината (Св. Василий Велики, Св. Григорий Нисийски) разбират човека като притежаващ жизнена сила в себе си. Според учението на Св. Василий Велики силата на душата дава живот на тялото. За да се очертае произходът на хомеопатичната терминология и да се идентифицира истинското ѝ концептуално съдържание в смисъла, в който Ханеман го използва, е добре да се разгледат извадки от собствените му трудове. По този начин проф. Витулкас се стреми да покаже, че това мислене се основава на Светото писание и съдържащите с в него понятия, които впоследствие са развити от Светите отци в медицинско–теологичната им терминология и следователно са подобни на понятията, използвани в хомеопатията. В сборника „По–малко известни творби“ (Lesser writings) Ханеман изповядва, че ние сме Божии създания, възлюбени от Него. Като признава Божественото провидение, той заключава, че Бог не би гледал страданията на възлюблените си създания с безразличие.

Очевидна е заблудата на отец Алевизополус, който стига дотам да обяви хомеопатията за форма на алхимия. Той твърди, че тя не прави разлика между Създателя и създанията, между Бог и човек, между човек и света. Истината е точно обратната. Така изопачаването на фактите за хомеопатията прониква и в областта на религията. Заблуждават се важни личности, така че всичко изглежда обърнато с главата надолу. Ясно е, че отец Алевизополус не е прочел нито дума от трудовете на Ханеман. Освен това е тълкувал погрешно посланията на Светите отци. Те също разработват теологична рамка, като използват принципа „подобното се лекува с подобно“. Ако беше чел Ханеман, едва ли би написал, че според „догмата на хомеопатичното движение“ всичко е една действителност и може да бъде повлияно само от подобното на него. В друго свое писание отец Алевизополус показва липса на познания за теорията на Ханеман, като твърди: „Душата на човешкото същество е форма на енергия вътре в него, която трябва да бъде събудена, за да се извиси с нейна помощ чрез процес на самоизлекуване“.

Друг пример за непознаване на оригиналните източници е аудиозапис на проповед на отец Константинос Стратигополус. В нея той описва процеса на вземане на лекарството и твърди, че при потенцирането му свръхестествени сили въздействат върху него. Няма нито едно произведение на Ханеман, в което той да използва израза „свръхестествени сили въздействат върху лекарството“.

Така също сред заключенията на споменатата по–горе конференция против Хомеопатията на о. Волос е и следното „Повечето [алтернативни методи на лечение] са не само предложения за излекуване на тялото, но и обещания за преход чрез т.нар. „квантов скок“ и др. към Новата ера и създаването на нов тип човешко същество“.

Това твърдение е напълно невярно, тъй като хомеопатията се стреми единствено към възстановяване на здравето. Като православни християни ние разбираме, че възстановяването на здравето е дело и благословение от Господа в Неговата доброта към страдащото човечество.

В крайна сметка да грешиш е човешко, но постоянството в грешката е от дявола. И ако хомеопатията, както казва Св. Йоан Кронщадски и много Свети отци като него, е спасително лечение, следва да се запитаме колко е голяма отговорността на онези, които възпроизвеждат твърденията на окултистите и обезсърчават другите относно използването ѝ.   Такива хора не трябва ли да отговарят пред Бог за очернянето на Неговия Дар към човечеството?, пита проф. Витулкас в заключение.