Призив за единство в хомеопатията

          Мария Хорианопулу, директор на Международната академия по класическа хомеопатия, призовава за единство при практикуване на хомеопатията, основана върху учението на Ханеман и избягване на различни практики, етикетирани като хомеопатия, но не отговарящи на нейните правила.
Международната общност на практикуващите хомеопати от различни страни отправя изключително силен апел за единство сред тях. Аргументът е, че ако не сме единни, няма да има ефективно популяризиране на хомеопатията в рамките на сериозните терапевтични методи. Тези, които най-силно апелират за единство, отправят своя призив към всички, които практикуват класическа хомеопатия, според изложения от Ханеман принцип и следван от Кент, както и от други по-стари и по-нови учители.
Вярвам, че всички сериозно практикуващи са запазили мълчание през последните 30-40 години с основателна причина. Тези сериозно практикуващи са най-съвестните и добре образовани, установили успешна практика и не желаят да се въвличат в безсмислени битки. Но стига. Някой трябва да говори за тази неописуема ситуация, в която името на
хомеопатията е принизено и омаловажено от невежи хора, които в усилията си да внедрят нови идеи в тази наука всъщност са я направили за смях. Разгледайте някои от налудничавите идеи, които преобладават днес и преценете дали това са хората, които призовават за единство. Имат ли тези представи нещо общо с ясните научни принципи, изложени от Ханеман?

— махало за намиране на правилното лекарство;
— лекарства, записани на лист хартия, които се потенцират когато поставите чаша вода върху тях;
— избор на лекарство чрез астрология;
— избор на лекарство чрез таро карти;
— избор на лекарство според цвета или модела на облеклото на пациента;
— попитайте пациента за любимия му цвят и след това изберете лекарство въз основа на това;
— предписване на няколко лекарства, при което не се обръща значение на отделните симптоми;
– избор на специфично лекарство за специфична патология (всеки прави свой собствен избор);
— CEASE терапия, форма на хомеопатия, която използва самия причинител за приготвяне на хомеопатичното лекарство, а не отделните симптоми;
— детокс хомеопатия, която използва високи потенции на различни лекарства, без да се вземат под внимание отделните симптоми;
— прогностична хомеопатия;
— доказвания на музика, така че тази музика да се използва за излекуване на пациента;
— лекарства от звук на компютър, лекуващи болестите чрез този симилимум;
— лекарства, които се дават чрез мелодии на мобилен телефон;
— лекарства, които се дават според това на коя птица прилича пациента;
— доказвания на цвят;
— някои „учители“ твърдят, че няма нужда лекарствата да бъдат „доказвани“ върху хора, а вместо това симптомите им просто да бъдат обрисувани във въображението на доказващия – стотици „въображаеми“ хомеопати могат да си „представят“ стотици различни „доказвания“ за същото лекарство;
— доказвания на лекарства, които са непълни, с акцент върху особени умствени или емоционални симптоми и оскъдни или никакви физически симптоми;
— лекарство, предписано според усещането и делюзията – вярвайки, че не е необходимо да се снема целия случай;
— лекарства, предписани според учението за сходството: напр. кучешко мляко за лаеща кашлица, индийско орехче за мозъчни заболявания, тъй като индийското орехче прилича на мозък;
— лекарство „Берлинска стена“ за тези, които искат да избегнат развода;
— някои „хомеопати“ заявяват, че посоченото лекарство им е казано от Бог;
— пълен отказ от използването на Реперториум (ключов справочник, който съдържа всички физически, умствени и емоционални симптоми, получени в резултат на цялостни и обстойни доказвания);
— избор на лекарство чрез периодичната таблица и нереално обобщение на симптоми от въображението;
— използване на специално (електрическо) устройство с радионика, което може да препечата информация за лекарството от числа върху обикновени захарни гранули;
— избор на лекарство въз основа на водещия миазъм (псоричен, сифилитичен, сикотичен и т.н.);
— някои „хомеопати“ твърдят, че могат да изпратят лекарството до пациента чрез етерни вълни;
— някои други твърдят, че дори не е необходимо да дават лекарството, просто трябва да помислят за него и пациентът е излекуван;
— други предлагат предписване само според умствените симптоми;
— някои други твърдят, че можем да дадем на някого лекарство днес и то ще го/я предпази от евентуална епидемия (хомеопрофилактика);
— някои хомеопати използват биорезонансно устройство и метод на Фол за „намиране“ на лекарството, а не чрез анализ и реперторизация; и така нататък и така нататък. Пред цялата нелепост, спомената по-горе, човек е принуден да осъди абсурда и безотговорността, за да спаси научния статус на хомеопатията.
След като агресивно насърчават всички тези идеи без смисъл, същите тези хора излизат уж с призиви за единство, любов и сплотеност. Ако трябва да има единство обаче, трябва да е ясно на всеки, който иска да практикува хомеопатия и желае да се нарича хомеопат, че има само ЕДНА хомеопатична лечебна система, тази, основана от Самуел Ханеман, с нейните специфични закони и принципи. Според тази наука ние даваме едно хомеопатично лекарство (симилимум) на пациента всеки път и след това оценяваме ефекта, за да продължим лечението в хроничните случаи.
Ние предписваме разумно, като изучаваме случаите с помощта на Реперториума и Материя медика. Ако искаме да практикуваме хомеопатия, сама по себе си, ВСИЧКИ трябва да се съгласим, че хомеопатията ТРЯБВА да бъде истинската Ханеманова хомеопатия.
Тогава и само тогава можем да говорим за единство.

В такъв случай можем да установим:
— единство в добре обосновани принципи и научни закони;
— единство в отхвърлянето на безсмислиците и нелепите идеи;
— единство в защитата на хомеопатията от опозоряването, причинено от някои, които се интересуват само от увеличаване на собствените си печалби;
— единство в защитата на пациентите от фалшиви „хомеопати“ и поддържането им добре информирани за това какво всъщност представлява хомеопатията;
— единство в разпознаването и прогонването от хомеопатията на самопровъзгласилите се хомеопати, прокарващи безумни идеи и абсурди;
— единство в защитата на новите студенти от загуба на години на обучение в опити да разберат нелепости, които не могат да бъдат надеждно приложени на практика;
— единство в недопускането на публикуване на статии, които опорочават хомеопатията; и единство в определянето на правила, според които статиите могат да бъдат приемани за публикуване;
— единство в осмеляването да критикуваме дори нашите приятели и партньори, ако изразяват ненаучни възгледи за хомеопатията;
— единство в универсалното разбиране и признаване, че хомеопатията е истинска, процъфтяваща наука, а не съвкупност от неуместни идеи;
— единството в недопускането на безотговорността и шарлатанството да
надделее в името на така наречената отворена демокрация и свобода на идеите.
Тогава и само тогава ще извисим глас, който ще бъде чут от медицинската общност, националните правителства и Европейските и международни организации. Обаче докато това се случи, изкривяващите хомеопатията ще се наслаждават на разпространението на научно необоснованите си идеи, призовавайки към единство и желаейки тази ситуация да продължи вечно, без да осъзнават, че по този начин хомеопатията няма да има нужда да бъде унищожена отвън; тя вече ще е убита отвътре.

За автора:
Мария Хорианопулу, Доктор по философия, директор на Международната академия по класическа хомеопатия в Алонисос, Гърция. Тя е доктор по философия към Университета за социални и политически науки „Пантеон“, катедра по психология, и притежава университетски дипломи от Националния и Каподистрийския университет в Атина, Факултет по философия, катедра по филология, със специализация по класика. Била е преподавател в Университета за социални и политически науки „Пантеон“ в Гърция (2008-2014 г.) в областите „Методология на изследването“, „История на институциите“ и „Философия на правото“. Преди това е заемала длъжността директор на Политическа служба на министъра на административната реформа и електронното управление в Гърция; също и специален асистент на бившия министър-председател на Гърция.
Мария Хорианопулу е основният участник в реализацията (2006 г.) на магистърската програма по класическа хомеопатия в Егейския университет в Гърция, която включва пълните учения на професор Джордж Витулкас. Тя смята програмата за електронно обучение по класическа хомеопатия на професор Джордж Витулкас за значително постижение в живота си. Отговаря за
популяризирането на ученията на професор Джордж Витулкас и ръководи цялата му организация, включително образователните програми на МАКХ по целия свят.

Мария Хорианопулу е превела на гръцки книгата „Науката хомеопатия“ от професор Джордж Витулкас и е автор на две книги: „Политика на Ликург“ и „Синтаксис на новогръцкия език“ (два тома).