Съвети към начинаещия хомеопатичен пациент

            Класическата хомеопатия е енергиен начин на лечение. За разлика от алопатичната медицина тя не цели да убие причинителите на болестта, а обратно ‐ да укрепи организма и така той да бъде устойчив към всякакви вражески атаки. Причината за болестта не е инфекцията, а слабостта на защитния механизъм.

Създател на този лечебен метод е д‐р Ханеман. В съвременния свят най-отговорният последовател на Ханемановата хомеопатия е проф. Витулкас, посветил целия си живот в полза на тази нежна, мъдра и безвредна лечебна система.

В резултат на задълбочените си наблюдения и анализи Ханеман е достигнал до идеята, че подобното лекува подобно, което е основният принцип в хомеопатията. Напр. растението беладона предизвиква разширяване на зениците, следователно с хомеопатичното лекарство беладона ще възстановим способността на зениците да се свиват.

Освен законът на подобието, съществуват още няколко фундаментални правила, а именно:

1. Болести няма – има болни. Т.е. за хомеопата не е важна клиничната диагноза, а цялата съвкупност от симптоми, които пациентът ще даде. Симптомите сa индикация, че имунната система се бори, за да се излекува. Те са естествена реакция на организма да се избави от болестта и да влезе в баланс. От съществено значение са и подробности за това кое влошава или подобрява тези симптоми, кога се проявяват, къде и как. В хомеопатията тези характеристики наричаме модалности.
Те са толкова по‐полезни, колкото по‐наблюдателен е пациентът. Желанието за споделяне и откровеността са много важни за откриването на най-правилното лекарство.

2. Правилното лекарство е онова, което отговаря на всички характеристики на пациента, т.е. взимаме под внимание всеки симптом, проявен от организма на индивида. Което означава, че двама пациенти с една и съща клинична диагноза ще получат две съвсем различни лекарства. Избираме това лекарство, което ще предизвика в здрав човек същите тези симптоми. Наричаме го симилимум, защото ще доведе до появата на подобни на съществуващите симптоми. От тук и основния принцип в класическата хомеопатия, който споменахме по‐горе, „подобното се лекува с подобно“ (similia similibus curentur). Избрано по този начин лекарството се явява естествен енергиен катализатор на симптомите и ги усилва, за да подпомогне организма в тази битка. Не винаги организмът е толкова силен, че да прояви достатъчно и силни симптоми, както и да ги поддържа с достатъчна сила, за да успее да се избави от болестта. Понякога жизнената сила е много слаба и посредством правилното и потенцирано лекарство можем да я подпомогнем, така че да усилим точно тези симптоми на организма.

3. За излекуване е необходимо минимално количество лекарство. Много често след еднократен прием на хомеопатичното лекарство можем да изчакаме дълго време без да се налага нов прием. Стига пациентът да спазва определени ограничения ‐
без прием на кофеин, мента, силни етерични масла, които могат да антидотират хомеопатичното лекарство и да прекъснат оздравителния процес. Някои стоматологични процедури, прием на химически лекарства, паста за зъби с аналгетик или силен стрес също могат да провалят ефекта от лечението. Обикновено след предписано хомеопатично лекарство оптималният период за проследяване на лечението е от 1,5 до 6 месеца, дори година в зависимост от предписаната потенция и реакцията към приетото лекарство. При ниски и средни потенции 6 X, 9 X.., 9 CH, 15 CH, 30 CH обикновено проследяваме лечението след 1 до 2 месеца. При предписани потенции над 200 CH, 1 М, 10 М лечението може да бъде проследено от 2 до 6 месеца, дори 1 година според преценката на лекуващия хомеопат.

4. В процеса на лечението симптомите на болестта изчезват в ред, обратен на появата им. Т.е. ако лекуваме пациент с колит, но преди колита той е имал астма, потисната с алопатично лечение, то след като излекуваме колита ще се върнат симптомите на астмата и това ще бъде следващата задача на хомеопата ‐ да се справи с лечението на астмата. Това е така, защото в човешкия организъм има три нива ‐ физическо, емоционално и умствено, както и строга йерархия, по която опитният хомеопат се ориентира колко дълбоко е навлязла болестта. Ако пациент с екзема е прилагал потискащо лечение е много вероятно в някакъв момент екземата да изчезне и да се появят симптоми от страна на дихателната система, напр. астма. Ако се продължи потискащото лечение на астмата, то след време е възможно да се появят симптоми от страна на стомашно ‐ чревния тракт, напр. колит. Този пример обяснява как чрез потискаща симптомите терапия вкарваме болестта по‐дълбоко в човешкия организъм и прогресивно влошаваме здравето на пациента. Още по ‐ сериозно напредване на болестта виждаме, когато тя прескочи от физическата върху емоционалната сфера – тревожност, страхове, депресия, апатия, суицидност. Най‐дълбоко засягане има при проява на умствена патология – разсеяност, нарушена концентрация, лоша памет, деменция и Алцхаймер. Болният от рак обичайно е по – малко засегнат от болния от Алцхаймер, защото при него не е ограничена творческата способност на ума, креативността.

Хомеопатичното лекарство стимулира жизнената сила на организма, което задвижва лечебния процес. Времето за излекуване обаче зависи от това в какво ниво на здраве се намира пациентът. За това съдим по следното: колко често пациентът е боледувал от остри състояния, придружени с температура, при това над 38.5°C. Здравият организъм е запазил своята чувствителност към различни инфекциозни агенти и периодично преболедува от различни простудни състояния, като всеки път това е на фона на ефективна температура над 38.5°C. Това наблюдаваме и при малките деца, които все още не са така потиснати от алопатични средства. Хроничните заболявания представляват един подостър възпалителен процес, в който организмът няма потенциала да вдигне ефективна висока температура и дълго време не може да прояви достатъчно ясни симптоми, а само субфебрилна температура. Или напълно загубва способността да повишава температура и започва да навлиза във фазата на органна деструкция и/или автоимунни процеси. Колкото по ‐ надолу в нивата на здраве се намира един организъм, толкова повече време и лекарства ще са необходими за неговото възстановяване. За съжаление има ситуации, в които нанесените върху здравето щети са толкова дълбоки, че процесът е необратим. Тук може да се приложи хомеопатията като облекчава наличните симптоми, но до пълно оздравяване е почти невъзможно да се стигне.

Съществуват различни хомеопатични школи, но д‐р Ханеман е оставил ясни принципи, по които да се прилага хомеопатичното лечение. А именно ‐ чрез прилагане на едно единствено лекарство за дадения момент, в дадената ситуация. При промяна на симптомите се прави преценка и се назначава следващо лекарство, но то пак е едно единствено за новосъздалата се ситуация. Всички други стратегии на предписване на хомеопатични лекарства не отговарят на теорията на класическата хомеопатия и за съжаление водят до объркване и разочарования сред хората, които искат да бъдат лекувани по този начин.

След прием на хомеопатичното лекарство е възможно да настъпи за кратък период от време леко засилване на наличните симптоми, т. нар. хомеопатично влошаване или лечебна криза. Дължи се на активиране на защитния механизъм и е знак, че лечебния процес е задвижен. Този феномен зависи от това в кое ниво на здраве е пациентът, не е задължително да бъде наличен и информация за това може да се потърси от лекуващия хомеопат.

В хода на лечението на хронично заболяване е възможно в някакъв момент (това също зависи от нивото на здраве) да настъпи остро състояние с повишена температура. Това е моментът, в който лекуващият хомеопат е щастлив, защото знае, че е свършил прекрасно работата си и е успял да съживи жизнената сила, да подмлади имунната система и че хроничното състояние започва да отстъпва. Това е и моментът, в който пациентът трябва да бъде търпелив, да се довери на лечителя си и заедно да преминат през това състояние, така че да запазят постигнатото и организмът на болния да върви нагоре по стълбицата на нивата на здраве. Температурните състояния са най‐добрият приятел в битката срещу хроничното заболяване. Колкото по‐здрав става организмът, толкова повече се разрежда честотата на тези остри състояния. Толкова по‐леко и бързо преминават. В най‐високите нива на здраве обичайно не налагат лечение, защото организмът е толкова силен, че сам се справя с болестта.

Приемът на хомеопатичното лекарство изисква да се приеме в “чиста уста“, т.е. около 30 минути преди и след приема да не се пие и яде нищо. Гранулите се смучат под езика до пълното им разтопяване. Съществуват лекарства и в течна форма. Дозировката, указанията и лекарствената форма се определя от лекуващия хомеопат. Пациентът трябва да съхранява хомеопатичните си лекарства далеч от източници на електромагнитни вълни.

Хомеопатията е медицината на бъдещето. Тя е безвредна и може да се приема и от деца, и oт бременни. Това е лечебен метод, който лекува едновременно физическото, емоционалното и умственото тяло.

Хомеопатията е и най‐добрата превантивна медицина. Преди да се прояви самата болест, в организма се появяват функционални изменения ‐ предвестници на същинското заболяване. Хомеопатичният подход, който се основава на събирането на възможно най-пълната информация за симптомите на организма, от трите му нива ‐ физическо, емоционално и умствено, избира лекарство, което има силата да преобърне процеса на зараждащата се болест. Именно в тези ранни стадии, когато средствата на традиционната медицина са неприложими, хомеопатията излиза н преден план. Още една от магиите на хомеопатията е, че прилагайки хомеопатично лечение на бременни жени, даваме шанс да се родят здрави деца, освободени от наследствени предразположения. Хомеопатията цели постигане на здраве на всички нива – физическо, емоционално и умствено.

Защото здравето е:
– Свобода от болка и усещане за благополучие на физическо ниво;
– Свобода от страсти, осигуряваща вътрешен мир на емоционално ниво;
– Свобода от егоизъм – залог за ясна мисъл и адекватно възприемане на правдата на умствено ниво.

Всяко състояние, което е патология в някаква крайност, е добре да се лекува.
Хомеопатията не може да излекува характера на човека, но може да излекува патологичните му особености.