Съвети към начинаещия хомеопатичен пациент

Класическата хомеопатия е енергиен начин на лечение. За разлика от алопатичната медицина тя не цели да убие причинителите на болестта, а обратно ‐ да укрепи организма на хомеопатичния пациент и така той да бъде устойчив към всякакви вражески атаки. Причината за болестта не е инфекцията, а слабостта на защитния механизъм.

Създател на този лечебен метод е д‐р Ханеман. В съвременния свят най-отговорният последовател на Ханемановата хомеопатия е проф. Витулкас, посветил целия си живот в полза на тази нежна, мъдра и безвредна лечебна система.

В резултат на задълбочените си наблюдения и анализи Ханеман е достигнал до идеята, че подобното лекува подобно, което е основният принцип в хомеопатията. Напр. растението беладона предизвиква разширяване на зениците, следователно с хомеопатичното лекарство беладона ще възстановим способността на зениците да се свиват.

Освен законът на подобието, съществуват още няколко фундаментални правила, а именно:

Болести няма – има болни.

Т.е. за хомеопата не е важна клиничната диагноза, а цялата съвкупност от симптоми, които пациентът ще даде. Симптомите сa индикация, че имунната система се бори, за да се излекува. Те са естествена реакция на организма да се избави от болестта и да влезе в баланс. От съществено значение са и подробности за това кое влошава или подобрява тези симптоми, кога се проявяват, къде и как. В хомеопатията тези характеристики наричаме модалности.
Те са толкова по‐полезни, колкото по‐наблюдателен е пациентът. Желанието за споделяне и откровеността са много важни за откриването на най-правилното лекарство.

Правилното лекарство е онова, което отговаря на всички характеристики на хомеопатичния пациент т.е. взимаме под внимание всеки симптом, проявен от организма на индивида.

Това означава, че двама пациенти с една и съща клинична диагноза ще получат две съвсем различни лекарства. Избираме това лекарство, което ще предизвика в здрав човек същите тези симптоми. Наричаме го симилимум, защото ще доведе до появата на подобни на съществуващите симптоми. От тук и основния принцип в класическата хомеопатия, който споменахме по‐горе, „подобното се лекува с подобно“ (similia similibus curentur). Избрано по този начин лекарството се явява естествен енергиен катализатор на симптомите и ги усилва, за да подпомогне организма в тази битка. Не винаги организмът е толкова силен, че да прояви достатъчно и силни симптоми, както и да ги поддържа с достатъчна сила, за да успее да се избави от болестта. Понякога жизнената сила е много слаба и посредством правилното и потенцирано лекарство можем да я подпомогнем, така че да усилим точно тези симптоми на организма.

За излекуване е необходимо минимално количество лекарство.

Много често след еднократен прием на хомеопатичното лекарство можем да изчакаме дълго време без да се налага нов прием. Стига пациентът да спазва определени ограничения ‐ без прием на кофеин, мента, силни етерични масла. Те могат да антидотират хомеопатичното лекарство и да прекъснат оздравителния процес. Някои стоматологични процедури, прием на химически лекарства, паста за зъби с аналгетик или силен стрес също могат да провалят ефекта от лечението. Обикновено след предписано хомеопатично лекарство оптималният период за проследяване на лечението е от 1,5 до 6 месеца. Има случаи в които се достига до година в зависимост от предписаната потенция и реакцията към приетото лекарство. При ниски и средни потенции 6 X, 9 X.., 9 CH, 15 CH, 30 CH обикновено проследяваме лечението след 1 до 2 месеца. При предписани потенции над 200 CH, 1 М, 10 М лечението може да бъде проследено от 2 до 6 месеца или година.

В процеса на лечението симптомите на болестта изчезват в ред, обратен на появата им.

Т.е. ако лекуваме пациент с колит, но преди колита той е имал астма, потисната с алопатично лечение, след излекуването на колита ще се върнат симптомите на астмата. Това ще бъде следващата задача на хомеопата – да се справи с лечението на астмата. Това се дължи на факта, че в човешкия организъм има три нива – физическо, емоционално и умствено. Съществува и строга йерархия, по която опитният хомеопат се ориентира колко дълбоко е навлязла болестта. Ако пациент с екзема е прилагал потискащо лечение, е много вероятно в някакъв момент екземата да изчезне. На нейно място може да се появят симптоми от страна на дихателната система, напр. астма. Ако се продължи потискащото лечение на астмата, след време е възможно да се появят симптоми от страна на стомашно-чревния тракт, напр. колит.

Този пример показва как чрез потискаща терапия вкарваме болестта по-дълбоко в организма. Постепенно влошаваме здравето на пациента. Още по-сериозно напредване на болестта виждаме, когато тя премине от физическата към емоционалната сфера – тревожност, страхове, депресия, апатия, суицидност. Най-дълбоко засягане има при проява на умствена патология – разсеяност, нарушена концентрация, лоша памет, деменция, Алцхаймер. Болният от рак обичайно е по-малко засегнат от болния от Алцхаймер, защото при него не е ограничена творческата способност на ума.

Хомеопатичното лекарство стимулира жизнената сила на организма. Това задвижва лечебния процес. Времето за излекуване зависи от това в какво ниво на здраве се намира пациентът. Преценката се прави по това колко често пациентът е боледувал от остри състояния с температура над 38.5°C. Здравият организъм запазва своята чувствителност към различни инфекциозни агенти и периодично преболедува простудни състояния. Това се наблюдава и при малките деца, които все още не са потиснати от алопатични средства.

Хроничните заболявания са подостър възпалителен процес. При него организмът няма потенциала да вдигне ефективна висока температура и дълго време не проявява ясни симптоми. Понякога има само субфебрилна температура. В други случаи организмът напълно губи способността да повишава температура и започва да навлиза във фаза на органна деструкция и/или автоимунни процеси. Колкото по-надолу в нивата на здраве е организмът, толкова повече време и лекарства ще са нужни за възстановяване. Има ситуации, в които нанесените щети са толкова дълбоки, че процесът е необратим. В такива случаи хомеопатията може да облекчи симптомите, но пълно оздравяване е почти невъзможно.

Съществуват различни хомеопатични школи. Д-р Ханеман обаче е оставил ясни принципи – едно единствено лекарство за дадения момент и ситуация. При промяна на симптомите се прави преценка и се назначава ново лекарство, но отново само едно. Всички други подходи не отговарят на теорията на класическата хомеопатия и често водят до объркване и разочарования.

След прием на хомеопатичното лекарство е възможно временно засилване на симптомите. Това е т.нар. хомеопатично влошаване или лечебна криза. Дължи се на активиране на защитния механизъм и показва, че лечебният процес е задвижен. Феноменът зависи от нивото на здраве и не винаги е налице. При нужда информация се търси от лекуващия хомеопат.

По време на лечение на хронично заболяване е възможно да настъпи остро състояние с висока температура. Това е момент, в който хомеопатът е щастлив, защото знае, че е съживил жизнената сила и е подмладил имунната система. Хроничното състояние започва да отстъпва. Това е моментът, в който пациентът трябва да бъде търпелив и да се довери на лечителя си, за да запазят постигнатото и организмът да върви нагоре по стълбицата на здравето. Хомеопатичното лекарство стимулира жизнената сила на организма, което задвижва лечебния процес. Времето за излекуване обаче зависи от това в какво ниво на здраве се намира пациентът. За това съдим по следното: колко често пациентът е боледувал от остри състояния, придружени с температура, при това над 38.5°C. Здравият организъм е запазил свТемпературните състояния са най‐добрият приятел в битката срещу хроничното заболяване. Колкото по‐здрав става организмът, толкова повече се разрежда честотата на тези остри състояния. Толкова по‐леко и бързо преминават. В най‐високите нива на здраве обичайно не налагат лечение, защото организмът е толкова силен, че сам се справя с болестта.

Приемът на хомеопатичното лекарство изисква да се приеме в “чиста уста“, т.е. около 30 минути преди и след приема да не се пие и яде нищо. Гранулите се смучат под езика до пълното им разтопяване. Съществуват лекарства и в течна форма. Дозировката, указанията и лекарствената форма се определя от лекуващия хомеопат. Пациентът трябва да съхранява хомеопатичните си лекарства далеч от източници на електромагнитни вълни.

Хомеопатията е медицината на бъдещето. Тя е безвредна и може да се приема и от деца, и oт бременни. Това е лечебен метод, който лекува едновременно физическото, емоционалното и умственото тяло.

Хомеопатията и най‐добрата превантивна медицина. Преди да се прояви самата болест, в организма се появяват функционални изменения ‐ предвестници на същинското заболяване. Хомеопатичният подход, който се основава на събирането на възможно най-пълната информация за симптомите на организма, от трите му нива ‐ физическо, емоционално и умствено, избира лекарство, което има силата да преобърне процеса. Именно в тези ранни стадии, когато средствата на традиционната медицина са неприложими, хомеопатията излиза н преден план. Още една от магиите на хомеопатията е, че прилагайки хомеопатично лечение на бременни жени, даваме шанс да се родят здрави деца, освободени от наследствени предразположения. Хомеопатията цели постигане на здраве на всички нива – физическо, емоционално и умствено.

Защото здравето е:
– Свобода от болка и усещане за благополучие на физическо ниво;
– Свобода от страсти, осигуряваща вътрешен мир на емоционално ниво;
– Свобода от егоизъм – залог за ясна мисъл и адекватно възприемане на правдата на умствено ниво.

Всяко състояние, което е патология в някаква крайност, е добре да се лекува.
Хомеопатията не може да излекува характера на човека, но може да излекува патологичните му особености.