Класическа хомеопатия

Класическата хомеопатия е открита преди повече от 200 години от немския лекар Самуел Кристиян Ханеман (1755 – 1843). Неудовлетворен от резултатите от обичайната медицина като кръвопускане, прочистване чрез клизми и най-вече токсични химически лекарства с множество странични ефекти, д-р Ханеман насочва своите усилия в посока на търсене на друг лечебен метод, който да гарантира бързо, нежно и по възможност трайно освобождаване от болестта.

Своите хомеопатични експерименти той започва през 1790 година. Благодарение на присъщата му наблюдателност и аналитичен ум, той е впечатлен от действието на хининовата кора и приемайки я установява, че тя предизвиква симптоми наподобяващи маларийна треска, за лечението на която ефективно се използва. Заключението му е, че средство, което у здрав индивид предизвиква симптоми на болест, дадено в потенциран вид като хомеопатия, лекува същите тези симптоми у болния. Така се оформя и ПЪРВИЯТ ЗАКОН на хомеопатията, законът за подобието:

ПОДОБНОТО ЛЕКУВА ПОДОБНО (SIMILIA SIMILIBUS CURENTUR) – вещество, което може да причини заболяване при здрав човек, може да възстанови здравето на болен човек, страдащ от заболяване със сходни симптоми.

ВТОРИЯТ ЗАКОН гласи, че ВИНАГИ СЕ ДАВА САМО ЕДНО ЛЕКАРСТВО, като подборът му се прави на принципа на ПОДОБИЕТО, според ТОТАЛНОСТТА ОТ ХАРАКТЕРНИ СИМПТОМИ, събрани в резултат на дълго и много обстоятелствено проучване, наречено интервю. В това интервю лекуващият проучва като детектив всички характерни за пациента оплаквания както от страна на физическото тяло, така и от страна на емоциите и умът, като последните две са по-значими и се използват с по-голяма тежест при преценката и избора на правилното лекарство. Едновременното даване на няколко хомеопатични лекарства или комбинирани такива, което се прилага от други, различни от КЛАСИЧЕСКАТА ХОМЕОПАТИЯ школи, обърква реакциите на организма, а също и лекуващия, който няма как да прецени ефекта от провежданата терапия. Хомеопатията е енергиен начин на лечение, като със съвременните методологии на доказване и изследване е установено, че тя действа на субатомно ниво, възстановявайки спина на блокираните от болестта електрони. Или както нашият любим учител проф. Витулкас казва: “Няма как да пуснем едновременно няколко транзистора, настроени на различни вълни и като резултат да получим хармония. Единственият резултат ще е невъзможна за слушане какафония“. Това се случва и в организма, когато го подложим на действието на повече от едно лекарство в даден момент, за дадено състояние.

ТРЕТИЯТ ЗАКОН на класическата хомеопатия е ЗАКОНЪТ ЗА МИНИМАЛНАТА ДОЗА. Лекарството се дава във възможно най-малкото количество и не се повтаря, докато не се изчерпи ефектът от първоначалната доза. Тук е изключително важно и решаващо какви са опитът и познанията на провеждащия лечението. Теорията за НИВАТА НА ЗДРАВЕ, структурирана и преподавана от проф. Витулкас е безценен ключ към стратегията за правилното проследяване и оценка на случващото се в хода на лечението, особено при по-тежки хронични патологии.

ЧЕТВЪРТИЯТ Е ЗАКОНЪТ НА ХЕРИНГ. Той описва посоките, в които протича процесът на излекуване, а именно:

Отгоре – надолу – това можем да наблюдаваме при развитието на даден обрив, например при детските шарки. Първо ще се появи обрив по главата, а след това ще се смъкне надолу по тялото, като ще започне да се изчиства в горната част на тялото.

Отвътре – навън – например подобрява се състоянието на хронична астма, но се появява обрив по кожата, който в такава ситуация трябва да бъде търпеливо изчакан да отзвучи, а не третиран веднага с мазила или дори хомеопатични средства. Това е и един от най- трудните моменти в хомеопатичното лечение, изискващ търпение и разбиране от лекуващия се.

От по-важните към по – маловажните органи – например подобрява се състоянието на сериозен сърдечен проблем, а патологията се пренася с фокус върху болезнени и кървящи хемороиди.

Връщане на стари оплаквания в ред обратен на тяхното появяване – например връщане на някогашни мигренозни оплаквания, от които пациентът си е мислел, че се е освободил. Но те не са били излекувани, а само потиснати с алопатични средства. Или стари обриви, потиснати чрез външно третиране.

Всички тези феномени, които се проявяват категорично в хода на излекуването, в резултат на опит, базиран на експеримента и наблюдението от повече от 200 години, няма да могат да се проследят, ако прилаганата терапия не е по метода на КЛАСИЧЕСКАТА ХОМЕОПАТИЯ, а чрез използване на повече от едно или комбинирани лекарства. При политерапията не постигаме енергиен баланс в организма и няма как да видим истинско излекуване. Можем да постигнем само премахване на някои симптоми, което още повече ще затрудни търсенето и намирането на правилното лекарство след това. Оттук следва и нашият призив от всички следващи и практикуващи принципите на КЛАСИЧЕСКАТА ХОМЕОПАТИЯ, за чистота и безкомпромисно отношение към оригиналните закони и теория на този безценен лечебен метод, който дава шанс на цялото човечество да се развива, да оцелее и да направи светът по- добро място за живеене.

Класическата хомеопатия е холистичен начин на лечение. Лекуващият хомеопат ще избере правилното лекарство не толкова на базата на клиничните диагнози на пациента, а на базата на щателно събраните симптоми от страна не само на физическите оплаквания, но и емоционалните и умствени особености на болния. Това прави КЛАСИЧЕСКАТА ХОМЕОПАТИЯ строго индивидуален метод на лечение, в което е нейната сила, но това означава, че при такъв индивидуализиран подход, няма как да се прилагат стандартните методологии за доказване на ефекта от дадена субстанция, което е приложимо при проучване на алопатични медикаменти. Поддръжниците на тези методики, отричайки постигнатото от квантовата физика, както и други съвременни научни апаратни методи на изследване и доказване, се опират на вече непопулярните твърдения, че в хомеопатичните лекарства няма терапевтична субстанция и че лечебният ефект е единствено и само плацебо. Екип от учени, ръководен от проф. Витулкас, проведоха задълбочено и обективно изследване върху засега едно хомеопатично лекарство в потенции, започващи и по-високи от 200 СН, но предстоят опити и с други лекарства. Чрез методите на трансмисионна електронна микроскопия, Раманова спектроскопия и алгоритми за дълбоко обучение, убедително доказаха активността на силно разредените разтвори, каквито са хомеопатичните лекарства. Но дори и да си затворим очите за тези съвременни доказателства относно лечебната сила на хомеопатичните лекарства, което голяма част от консервативната научна общност прави, то няма как да отречем ефекта на хомеопатията върху бебета, малки деца и животни, т.е. там, където за плацебо няма как да говорим.

Като естествено продължение на гореизложеното, няма как да не се отбележи, че КЛАСИЧЕСКАТА ХОМЕОПАТИЯ е наука, развита след д-р Ханеман от учени като Херинг, Ален, Кларк, Кент, Бьорике и в съвременния свят от нашия ЛЮБИМ УЧИТЕЛ, ЧОВЕК, ФИЛАНТРОП И ЛЕЧИТЕЛ ПРОФ. ВИТУЛКАС . Тя е БЛАГОСЛОВИЯ за човечеството!

Хомеопатичното лечение трябва да се провежда от обучен по методиката на КЛАСИЧЕСКАТА ХОМЕОПАТИЯ специалист. Самолечението може да навреди или така да обърка случая, че след това да бъде много трудно, а понякога и невъзможно да се намери правилното лекарство. Същото може да се случи и при прилагане на хомеопатични лекарства по схеми, протоколи или като политерапия. Всеки, който има интерес към тази вълшебна система на лечение може да се обърне към нашите специалисти, може да потърси контакти с нас на страницата ни във Фейсбук , както и винаги е добре дошъл като член на нашето Сдружение или студент в нашето електронно обучение

КЛАСИЧЕСКАТА ХОМЕОПАТИЯ е медицината на БЪДЕЩЕТО. Няма друга терапевтична система, която по един нежен и без странични ефекти начин да постига излекуване на физическата болка, на емоционалното страдание и умственото увреждане, да възстановява баланса и хармонията, способността за творчество и да връща радостта от живота. И в съвременния свят няма по – отдаден и харизматичен учител по КЛАСИЧЕСКА ХОМЕОПАТИЯ от ПРОФ. ВИТУЛКАС И НЕГОВАТА МЕЖДУНАРОДНА АКАДЕМИЯ ПО КЛАСИЧЕСКА ХОМЕОПАТИЯ!