Какво е класическа хомеопатия?
Методът на класическа хомеопатия е открит преди повече от 200 години от немския лекар Самуел Кристиян Ханеман (1755 – 1843). Неудовлетворен от резултатите от обичайната медицина като кръвопускане, прочистване чрез клизми и най-вече токсични химически лекарства с множество странични ефекти, д-р Ханеман насочва своите усилия в посока на търсене на друг лечебен метод. Целта му е да гарантира бързо, нежно и по възможност трайно освобождаване от болестта.
Своите хомеопатични експерименти той започва през 1790 година. Благодарение на присъщата му наблюдателност и аналитичен ум, той е впечатлен от действието на хининовата кора. Приемайки я, установява, че тя предизвиква симптоми, наподобяващи маларийна треска. Това е заболяване, за чието лечение хининовата кора се използва ефективно. Заключението му е, че средство, което у здрав индивид предизвиква симптоми на болест, дадено в потенциран вид като хомеопатия, лекува същите тези симптоми у болния. Така се оформя и ПЪРВИЯТ ЗАКОН на хомеопатията — законът за подобието:
ПОДОБНОТО ЛЕКУВА ПОДОБНО (SIMILIA SIMILIBUS CURENTUR)
Вещество, което може да причини заболяване при здрав човек, може да възстанови здравето на болен човек, страдащ от заболяване със сходни симптоми.
ВТОРИЯТ ЗАКОН гласи, че винаги се дава само едно лекарство
Подборът му се прави на принципа на подобието, според тоталността от характерни симптоми, събрани в резултат на дълго и обстоятелствено проучване, наречено интервю. В това интервю лекуващият проучва всички характерни за пациента оплаквания — както от страна на физическото тяло, така и от страна на емоциите и ума. Последните две са по-значими и се използват с по-голяма тежест при избора на правилното лекарство.
Едновременното даване на няколко хомеопатични лекарства или комбинирани такива, което се прилага от други школи, различни от класическата хомеопатия, обърква реакциите на организма. То затруднява и лекуващия, който няма как да прецени ефекта от провежданата терапия. Хомеопатията е енергиен начин на лечение. Съвременните методологии на доказване и изследване установяват, че тя действа на субатомно ниво, възстановявайки спина на блокираните от болестта електрони.
Както казва проф. Витулкас: “Няма как да пуснем едновременно няколко транзистора, настроени на различни вълни, и като резултат да получим хармония. Единственият резултат ще е невъзможна за слушане какафония.“ Това се случва и в организма, когато го подложим на действието на повече от едно лекарство в даден момент за дадено състояние.
ТРЕТИЯТ ЗАКОН е законът за минималната доза.
Лекарството се дава във възможно най-малкото количество и не се повтаря, докато не се изчерпи ефектът от първоначалната доза. Изключително важно е какви са опитът и познанията на лекуващия. Теорията за нивата на здраве, структурирана и преподавана от проф. Витулкас, е безценен ключ към правилното проследяване на лечението, особено при по-тежки хронични патологии.
ЧЕТВЪРТИЯТ ЗАКОН е законът на Херинг. Той описва посоките, в които протича процесът на излекуване:
– Отгоре надолу — например при обриви. Първо се появява обрив по главата, след това се смъква надолу по тялото, като започва да изчезва от горната част.
– Отвътре навън — например подобрява се състоянието на хронична астма, но се появява обрив по кожата. Той трябва да бъде изчакан да отзвучи, а не третиран веднага.
– От по-важните към по-маловажните органи — например подобрява се сърдечен проблем, а патологията се пренася към хемороиди.
– Връщане на стари оплаквания в обратен ред на появата им — например връщане на мигрена или обриви, потискани в миналото.
Всички тези феномени могат да се проследят само при класическа хомеопатия. При политерапията не се постига енергиен баланс и няма истинско излекуване, а само временно премахване на симптоми. Това затруднява намирането на правилното лекарство. Затова призоваваме за чистота и безкомпромисно отношение към оригиналните закони и теория на този лечебен метод.
Класическата хомеопатия е холистичен метод на лечение. Лекуващият избира лекарството не само според диагнозите, а според щателно събраните симптоми — физически, емоционални и умствени. Това прави метода строго индивидуален. При такъв подход не могат да се прилагат стандартните методологии за доказване на ефект, използвани в алопатичната медицина.
Привържениците на стандартните методи често твърдят, че в хомеопатичните лекарства няма терапевтична субстанция и че ефектът е плацебо. Екип от учени, ръководен от проф. Витулкас, проведе изследвания върху хомеопатични лекарства в потенции над 200 СН. Чрез електронна микроскопия, Раманова спектроскопия и алгоритми за дълбоко обучение беше доказана активността на силно разредените разтвори.
Дори да игнорираме тези доказателства, не можем да отречем ефекта на хомеопатията върху бебета, деца и животни — там плацебо ефект е невъзможен.
Класическата хомеопатия е наука, развита след Ханеман от учени като Херинг, Ален, Кларк, Кент, Бьорике и в съвременността от проф. Витулкас. Тя е благословия за човечеството!
Хомеопатичното лечение трябва да се провежда от обучен специалист. Самолечението може да навреди или да обърка случая, така че след това да бъде трудно или невъзможно да се намери правилното лекарство. Това важи и при прилагане на схеми, протоколи или политерапия.
Всеки, който има интерес към тази вълшебна система на лечение може да се обърне към нашите специалисти, може да потърси контакти с нас на страницата ни във Фейсбук , както и винаги е добре дошъл като член на нашето Сдружение или студент в нашето електронно обучение!