Е-обучение

Хомеопатията е холистичен метод на лечение. Неин откривател е д-р Самуел Ханеман /1755 – 1843 г/. Думата хомеопатия произхожда от гръцки език, като хомео – означава подобен, а патос – страдание или казано по друг начин, лекуваме с нещо, което при здрави хора причинява ефект, подобен на страданието. Хомеопатията е систематичен метод за мощно стимулиране на жизнената сила на тялото, за да може то да се освободи от болестта. Основава се на прости, но дълбоко проникващи принципи на Природата, които са противоположни но общоприетите схващания за болест и излекуване. Например: температурата, която в алопатичната медицина е проблем, който бързо трябва да бъде потиснат, според хомеопатията е оздравителна реакция на болния организъм, която трябва да бъде уважена, подкрепена и обичайно носи облекчение както за пациента, така и за лекуващия, който в резултат на своето знание е спокоен, че лечението (особено при хронични състояния) се движи в правилна посока. Проф. Витулкас, в резултата на своите повече от 60 години наблюдения върху ефекта на хомеопатичните лекарства върху здравето на хората, е създал уникална теория, обобщена в неговата книга “Нива на зраве“. Това е единствен по рода си систематизиран труд, базиран на наблюдения и доказвания в практиката, който дава ясни правила при лечението, проследяването, прогнозата и най- точната преценка на здравословното състояние на пациента. Хомеопатията е сложна дисциплина. Не може да бъде изучена чрез няколко семинара или прочитането на няколко книги. Най- високи стандарти за преподаване на хомеопатия можете да откриете в Международната академия по класическа хомеопатия (МАКХ), Алонисос, Гърция - ПРЕПРАТКА КЪМ ЕЛ. ОБУЧЕНИЕ.
Д- р Ханеман твърди следното:
Хомеопатията почива на строги закони, съществуващи в Природата, а не изкуствено създадени.
Никой не може да лекува извън тези закони.
Няма болест като такава, има само болни индивиди.
Една болест винаги е динамична по природа. Следователно лекарството също трябва да е в динамично състояние, ако искаме то да лекува. Затова хомеопатичните лекарства са потенцирани субстанции.
Пациентът има нужда само от едно определено лекарство на даден етап от неговото заболяване и от никакво друго. Докато не бъде открито точното лекарство, той няма да се излекува. В най-добрият случай ще се премахнат част от симптомите, но няма да настъпи пълно възстановяване.
Ханеман, чрез своето гениално откритие, прави голяма стъпка напред във възможностите за лечение на човечеството и съответно в промяната на света към едно по-добро място за живеене. Хомеопатията е единственият лечебен метод, който може да върне баланса и хармонията както във физическото, така и в емоционалното, и умственото тяло.
Хомеопатията е медицината на бъдещето.

Между лекарите хомеопати, предписващи една единствена доза от лекарството в даден момент от лечението /КЛАСИЧЕСКИТЕ ХОМЕОПАТИ/ и еклектиците, препоръчващи няколко лекарства наведнъж, има голяма пропаст. Първите следват стриктно завещаните от д-р Ханеман правила и закони. Вторите смятат за изключително сложно търсенето на необходимото лекарство и инвестирането на много време и интелектуална енергия. От подобно отношение страда репутацията на хомеопатията и се срива доверието в тази магическа наука. Добре е търсещият за първи път хомеопатично лечение пациент да се запознае с идеята на този лечебен метод и внимателно да подбере специалиста, на когото ще се довери. /ПРЕПРАТКА КЪМ ОБРЪЩЕНИЕ КЪМ ОБЪРКАНИЯ ПАЦИЕНТ И КЪМ КЛАСИЧ ХОМЕОПАТИЯ/
Хомеопатията е енергиен начин на лечение. Нейното действие предизвиква възстановяване на правилното протичане на енергията в организма, премахва настъпилите от болестния процес блокажи и на субатомно ниво възстановява блокирания спин на електроните в зоните на патология. /ПРЕПРАТКА КЪМ СТАТИЯТА ЗА СПИН НА ЕЛЕКТРОНИТЕ/
Фактът, че хомеопатията е енергиен метод на лечение, още повече налага стриктно спазване на основните постулати на класическата хомеопатия, такава каквато е била завещана от нейния създател д-р Ханеман. Всяко дадено лекарство променя по специфичен начин енергията на пациента. Основната цел е да върне хармонията и баланса в болния организъм. При използване на повече от едно лекарство, този фин баланс няма как да бъде постигнат. В по-тежки случаи, болният организъм може да бъде още по-объркан на енергийно ниво и последващите предписания и лечение да бъдат сериозно затруднени.
Според Ханеман на всеки стадий от заболяването съответства само едно единствено лекарство, наречено симилиум. То оказва дълбоко целебно действие върху болестното състояние на пациента. Откриването му изисква време и щателен хомеопатичен анализ, но наградата за усилията е поразителният терапевтичен ефект, който много пъти, особено при по-тежки патологии, е близък да чудо. Но, за да се насладим на това чудодейно изцеление, са необходими търпение от страна на пациента и много знания и отдаденост от страна на лечителя. И, разбира се, следване на ЗАКОНИТЕ НА КЛАСИЧЕСКАТА ХОМЕОПАТИЯ.

Ако трябва да сравним двете терапевтични системи, а именно лечение чрез противоположност или чрез подобие, то ключовата дума би трябвало да бъде СИМПТОМ. Целта в алопатичната медицина е бързо и трайно потискане на симптомите, с цел пациентът да почувства облекчение. Но това, за съжаление, не води до дълбоко излекуване, а само до повърхностно облекчаване на дискомфорта. В хомеопатията се обръща огромно внимание на симтомите. Това е езикът, чрез който болният организъм разказва за проблемите си. Вслушвайки се внимателно в този опит на нашето тяло да ни насочи към същината на проблема, хомеопатията прилежно и търпеливо събира цялата информация с всичките й странности, характеристики, влияния от външни фактори, емоционални и умствени прояви, всичко, характерно за дадения индивид. Затова хомеопатията е строго индивидуализиран метод на лечение. При петима различни пациенти с грип и температура е много вероятно хомеопатът да изпише пет различни лекарства на всеки един от тях. Най-често лекарството се приема еднократно или в 2-3 последователни приема, което също е различно от начинът на изписване на лекарства в алопатичната медицина. Цената на хомеопатичните препарати е ниска и напълно достъпна за всеки. Всички използвани в хомеопатията препарати са минали през дълъг и сложен период на доказване върху хора, което прави този метод на лечение напълно проверен.
Хомеопатията в никакъв случай не е панацея и всеки нов пациент е поредния, понякога много тежък дуел с болестта. Необходимостта от индивидуален подход във всеки един случай прави хомеопатията сложна за изучаване и прилагане и затова в тази област има както блестящо образовани и квалифицирани хомеопати, така и посредствени специалисти. Необходимо е законово признаване на хомеопатията и съответно хомеопатично образование на най-високо ниво, съобразено с принципите на класическата хомеопатия, такава каквато е подарена на човечеството от д- р Ханеман.
Ние, хомеопатите от Хомеопатично сдружение “Витулкас България”, мечтаем хомеопатията да бъде законово равнопоставена по отношение на другите лечебни системи. Държавата да позволи всички терапевтични системи да се практикуват свободно, при ясно указани правила и съответен лиценз и да им бъде позволено да развиват изследователска дейност. Да се даде свободно право на избор на всеки пациент да решава как да бъде лекуван, включително и във вътреболнични условия. Това са и част от мечтите и вижданията на нашия учител и вдъхновител, най-ярката фигура в съвременната хомеопатия, отдал целият си живот до момента на хомеопатията и благополучието на човечеството, проф. Витулкас.

омеопатичното лекарство повлиява директно жизнената сила на енергийно ниво , като стимулира защитният механизъм да увеличи и засили реакцията си. За разлика от традиционната медицина, където бактериите и вирусите са основна причина за болестта, хомеопатията укрепва защитния механизъм по най – добрият и свойствен за него начин и той побеждава болестта т.к причината за болестта не е самата инфекция, а отслабената защита на тялото. Микробната популация ще изчезне от само себе си щом няма и подходяща почва за трайно развитие на болестта.

Още Ханеман говори за този съвършен защитен механизъм , който носи цялата информация за себе си и включва имунната система, ретикулоендотелната, хормоналната и други защитни системи, които заедно образуват комплексно енергийно поле. Симптомите сами по себе си са проявление на защитният механизъм.

Хомеопатичните лекарства се приготвят от вещества, които присъстват в света на растенията, животните и минералите, чрез процес на последователно разреждане и разтръскване. Лечебните им свойства се изпитват първо върху здрави хора/процесе се нарича доказване на лекарството/ Производството и продажбата им са регулирани в повечето европейски страни.

Лечението се осъществява чрез въздействие върху всички нива на живия организъм посредством укрепване на имунната система. Настъпва излекуване и възраждане на организма за живот.

Хомеопатичните лекарства не са опасни; те нямат странични действия. В процеса на приготвяне веществото се разрежда дотолкова, че всякакви нежелани и неблагоприятни въздействия са изключени. Но същият процес активизира и усилва лечебните му свойства. Затова могат да се приемат на всякаква възраст, както и по време на бременност и кърмене.

Приемът на хомеопатични лекарства по време на бременност е не само безопасен, но се и препоръчва за възстановяване на оптималния баланс в организма на бременната жена: колкото по-здрава е бъдещата майка, толкова по-здраво бебе ще роди. Дори при съвсем незначителни нарушения жената може да страда от хормоналните промени, настъпващи по време на бременността. Отчетливите симптоми насочват към подходящото лекарство, което ще облекчи състоянието. На пациентките с повишена чувствителност към лекарства и алергии или нарушения в работата на черния дроб също се препоръчва хомеопатия.

Привикване няма, тъй като те действат не на химично, а на енергийно ниво.

Не! Но е възможно в първите няколко дни след началото на лечението при пациента някои незначителни симптоми да променят интензивността си – например главоболие, хрема. То може да продължи от няколко минути до няколко дни в зависимост от това в какво състояние е организмът според нивото му на здраве. Тялото засилва отбраната си по най – добрият и щадящ начин за да победи болестта. Не всички симптоми, възникващи след приема на лекарството са свързани с него. Възможно е да се появят нови симптоми или да се завърнат стари от преди, което е важно за хомеопата, който ще ви проследи след известно време за да види как тялото се справя с болестта и да прецени как ще продължи лечението, което е процес засягащ всичките три нива в организма.

Временното засилване на симптомите се среща доста често, но не е неразделна част от лечението. То е по-скоро изключение, отколкото правило.

В класическата хомеопатия това е неприемливо. Макар че има изключения – например при животозастрашаваща ситуация, когато лекарят не може веднага да намери правилното лекарство.

Хомеопатичните лекарства трябва да се държат на хладно място, далеч от вещества със силни миризми, като парфюми, етерични масла както далеч от силно въздействие на електромагнитно поле (телевизор, стереоуредби, мобилни телефони и т.н.). Не бива да се съхраняват в хладилник и под въздействието на пряка слънчева светлина.

Приготвянето на хомеопатичните лекарства е много по-просто и затова те са доста по-евтини от традиционните.

При лечението с хомеопатия голяма роля играе защитният механизъм на самия организъм, затова продължителността на терапията зависи от съвместното действие на всички защитни сили и доколко лекуващият се човек съдейства на хомеопата си. Продължителността на лечението на едно и също заболяване зависи от състоянието на пациента и може да варира от няколко месеца до няколко години. При остри състояния лечебният ефект проличава веднага или много бързо. При хроничните състояния е практически невъзможно да се види бърз резултат – особено ако хомеопатичната терапия е последната надежда на пациента за излекуване, когато всички останали методи за лечение вече са били изпробвани.

По време на първата хомеопатична консултация може да очаквате задълбочен и обстоен разговор за здравето ви, в които хомеопатът ви ще ви насочва с разбиране за начина на живот, които водите и въпроси около емоционалното ви състояние или това, което се е случило напоследък в живота ви и ви засяга по някакъв начин. Консултацията обикновено продължава между 60 и 90 минути, в зависимост от индивидуалните нужди.

Ето какво включва още:

1. Подробен преглед на медицинската ви история: Ще бъдат зададени въпроси за предишни заболявания, заболявания в семейството ви ,настоящи симптоми и лекарства, които приемате.

2. Изследване на начина на живот: Ще се обсъдят хранителните ви навици, сънят, нивата на стрес, физическата активност и взаимоотношенията, за да се получи пълна представа за състоянието.

3. Емоционално и психическо здраве: Особено внимание се отделя на емоциите и мисловните модели, така че ще се разгледат чувствата, темпераментът и реакциите към стреса.

4. Избор на лекарство: След събирането на цялата информация, се избира хомеопатично лекарство, което най-добре отговаря на индивидуалните нужди на пациента.

5. Обсъждане на плана за лечение: Ще бъде обяснено как да се приема лекарството, какво да се очаква по време на лечението и как ще се проследява напредъкът ви.

Тази консултация е насочена към създаване на цялостна картина на здравословното състояние и поставяне на основите на индивидуално лечение а не на третиране на единични симптоми.

Не. Веднага щом състоянието на пациента се подобри, лечението се прекратява. Проследяване е необходимо, ако старите симптоми се завърнат или се появят нови. Ако при лечението на хронично заболяване се появят симптоми на простуда, диария, тонзилит, конюнктивит и т.н., пациентът трябва да се свърже с лекуващия хомеопат.

Не е добра идея, т.к подобно съчетаване няма как да не доведе до нежелани последствия. Някои разпространени лекарства като антибиотиците и хормоналните препарати (кортизон) очевидно влияят на хомеопатичните вещества, забавяйки действието им.
Ефектът намалява или изобщо липсва. Причините са две: първо, задачата на хомеопата да избере правилното лекарство става практически неизпълнима – сигналите на организма (симптомите) са потиснати от химичните средства; второ, в хомеопатията се използват свръхразредени субстанции, по-слаби в сравнение с традиционните лекарства. Именно затова въпросът за съчетаването на хомеопатия и алопатия трябва да се решава индивидуално с лекаря хомеопат.

Като цяло може но е добре да се изчака за да се види чистият резултат от въздействието на хомеопатията, т.к хомеопата следи внимателно посоката на лечение, което е не лека задача, предвид факта, че всеки случай е неповторим и индивидуален.

Няма противопоказания за подобно съчетаване, но проблемът е, че лекуващият лекар няма да може да разбере от какво са предизвикани едни или други промени в състоянието и кое въздейства върху организма – хомеопатията или психотерапията.

По-добре не използвайте тези терапии едновременно. При хроничните, трудно податливи на лечение болести може да се започне с едната терапия и в случай на неуспех да се премине към другата.

Несъмнено. Симптомите, възникнали под въздействието на химиотерапията, могат да бъдат коригирани чрез хомеопатия. Тези случаи изискват голям опит, майсторство и знания.

Дали първоначалното състояние ще се завърне, зависи от няколко фактора: от характера и сериозността на заболяването; от цялостното здравословно състояние на пациента; от емоционалното или физическо претоварване; и от това доколко пациентът следва препоръките на хомеопата в периода след приключване на лечението.

Хомеопатите категорично не бива да дават никакви обещания предвид факта, че често им се налага да се занимават с дълбоко потиснати, ако не и задълбочени от стандартното лечение състояния. Обикновено именно пациенти със сериозни хронични заболявания, изпробвали всички средства и често загубили вяра в традиционното лечение, се оказват в приемната на хомеопата. Понякога в хода на консултацията хомеопатът може да прецени, че състоянието на болния подлежи на подобрение, но и в този случай не бива да се дават обещания. Хомеопатията не е прост метод и тук обещанията за бързо оздравяване нямат място. През изминалите 40 години усвоих консервативния подход, който препоръчвам и на учениците си: никакви обещания.

Случвало ми се е неведнъж. Но като правило пациентите после се връщат, тъй като другите терапии не са им помогнали и са осъзнали, че не бива да очакват да се излекуват като с вълшебна пръчица.

Понякога състоянието на пациента се подобрява въпреки приемането на неподходящо лекарство. Случва се поради вярата в лечението и в лекаря. Това е т.нар. плацебо ефект – терапия, при която се използва имитация на лекарство. Но ефектът почти винаги е краткотраен и няма отношение към истинския ход на лечението. Опитният хомеопат ще успее да прецени дали подобрението в състояние е истинско и устойчиво, или е повърхностно облекчение, свързано с плацебо ефекта.