В упадък ли са хомеопатичните сдружения?
18 май 2019 г. Мария Хорианопулу
Мария Хорианопулу, директор на Международната академия по класическа хомеопатия, споделя своите идеи за най-важните цели на хомеопатичните сдружения. Те включват борба за неоспоримото право на хората да избират терапията, която считат за най-добра, защита на правото на хомеопатите да практикуват безопасно хомеопатия и информиране на учените за научните предимства на хомеопатията.
Този важен въпрос е широко обсъждан в хомеопатичните среди.
И така, как, за Бога, хомеопатията може да стане по-широко разпространена, да се радва на трайно одобрение, да привлече предпочитанията и признателността на пациентите, докато бастионите на хомеопатията, хомеопатичните асоциации и сдружения, не изпълняват своята мисия?
Съвсем очевидно е, че тези асоциации привличат все по-малко и по-малко членове, като някои от тях са хомеопатични сдружения само по име – но, със сигурност, не и по същество.
В този дебат ще изложа позицията си въз основа на моите лични взаимодействия и комуникации с десетки сдружения по света.
— Много от тези асоциации са частни дружества, които са подозрителни към новите членове. Ако се вгледате по-отблизо, повечето от тях имат само шепа членове и всички избори се провеждат по почти таен начин, на тайно място.
— Те не подкрепят класическата, Ханеманова хомеопатия, а се отдават на всякакви други неправдоподобни идеи, нямащи никаква връзка с това, което обикновено се разбира под „хомеопатия“. Тези отклонения се считат за „прогресивизъм“ и за повечето от тези асоциации написаното от д-р Самуел Ханеман е остаряло и невалидно в нашето съвремие, а традиционната класическа хомеопатия се нарича „фундаментализъм“.
— Създали са курсове за обучение без конкретна учебна програма и без да следват основни академични стандарти. В действителност тези, така наречени програми за обучение, са поредица от лекции, изнасяни от различни лектори, без никаква последователност между тях. В повечето случаи се забелязва, че се чуват всички мнения за хомеопатията, без изключение, дори ако тези концепции нямат научна основа – целият този театър се играе в името на плурализма и в ущърб на науката и обективността.
— Те са категорични, че тяхната „модерна“ версия на хомеопатията е най-добрият подход, дори докато неясните им, странни практики предсказуемо избледняват, една по една, в неизвестност.
— Заедно с доверието в хомеопатията.
Искайки, обаче, този дебат да бъде конструктивен, а не просто критика, сега ще направя някои предложения.
Хомеопатичните сдружения трябва:
— да играят роля в широкото разпространение на информация, повишавайки осведомеността относно класическата хомеопатия на Ханеман; да организират сесии за информиране на групи граждани, като родители, студенти, млади лекари, възрастни хора, спортисти, здравни специалисти и др.
— да се борят за неоспоримото право на хората да избират терапията, която считат за най-добра за себе си. Това е демократично право и хомеопатичните сдружения трябва да го защитават, като изпращат предложения до държавни институции, Министерства на здравеопазването и до Европейски и международни организации. Това гражданско право следва да бъде определено със закон от националните парламенти. И такава трябва да е целта на хомеопатичните асоциации.
— да полагат усилия за предоставяне чрез медиите на широка и изчерпателна информация за хомеопатията; те трябва да предоставят незабавни и добре документирани отговори на злонамерени и клеветнически атаки.
— да защитават правото на хомеопатите безопасно да практикуват хомеопатия и да се стремят да получат същите права като всички останали терапевти.
— да информират учените за научните постижения на хомеопатията. Предоставете изследователски статии, данни за признаването на хомеопатията от международни и Европейски организации като СЗО, Европейския парламент и т.н., и чуйте тяхната опозиция (ако има такава), и обсъдете с тях научните аргументи.
— да организират сесии за обучение по хомеопатия за студенти по медицински професии (медицина, ветеринарна медицина, фармация, стоматология, акушерство и др.). Те ще бъдат хомеопатите на бъдещето.
— да мотивират и насърчават пациентите да споделят публично своя личен положителен опит с хомеопатията (пред пресата, пред приятелите си, колегите си и т.н.) Повечето от пациентите пазят в тайна този положителен опит, защото се чувстват неудобно да говорят за нещо, което не е общоприето.
Често универсалният „враг“, с когото се сблъскваме в живота, не се намира извън, т.е. „те“ – той се намира вътре, т.е. „нас“. По същия начин, най-големият враг на хомеопатията може да се открие вътре – в рамките на хомеопатичните асоциации, сдружения, съюзи и т.н. – здраво настанен сред множеството самозвани хомеопатични учители и така наречените реформатори. За да може хомеопатията да оцелее в полза на бъдещите поколения, от решаващо значение е хомеопатичните асоциации да осъзнаят и коригират своите основни погрешни схващания за хомеопатията – и то скоро!
От решаващо значение за бъдещето на хомеопатията като такава е цялото обучение да бъде поверено на тези образователни институции, които имат стабилни програми, базирани на класическата, Ханеманова хомеопатия, а НЕ на хомеопатични асоциации, чиито учения зависят от избора на нови членове, така че винаги, когато има новоизбрани, ученията да се променят според нюансите на новото управление.
Изложеното по-горе може да притеснява някого, но бих предложила да гледаме на този въпрос с отворено съзнание и отвъд личните си интереси. Дължим го на хилядите пациенти, които искат да намерят облекчение от страданието си, и на стотиците лекари, които желаят да придобият надеждно обучение, основано на научни стандарти.
За автора:
Мария Хорианопулу, Доктор по философия, директор на Международната академия по класическа хомеопатия в Алонисос, Гърция. Тя е доктор по философия към Университета за социални и политически науки „Пантеон“, катедра по психология, и притежава университетски дипломи от Националния и Каподистрийския университет в Атина, Факултет по философия, Катедра по филология, със специализация по класика. Била е преподавател в Университета за социални и политически науки „Пантеон“ в Гърция (2008-2014 г.) в областите „Методология на изследването“, „История на институциите“ и „Философия на правото“. Преди това е заемала длъжността директор на Политическа служба на министъра на административната реформа и електронното управление в Гърция; също и специален асистент на бившия министър-председател на Гърция.
Мария Хорианопулу е основният участник в реализацията (2006 г.) на магистърската програма по класическа хомеопатия в Егейския университет в Гърция, която включва пълните учения на професор Джордж Витулкас. Тя смята програмата за електронно обучение по класическа хомеопатия на професор Джордж Витулкас за значително постижение в живота си. Отговаря за популяризирането на ученията на професор Джордж Витулкас и ръководи цялата му организация, включително образователните програми на Международната академия по класическа хомеопатия в целия свят.
Мария Хорианопулу е превела на гръцки книгата „Науката хомеопатия“ от професор Джордж Витулкас и е автор на две книги: „Политика на Ликург“ и „Синтаксис на новогръцкия език“ (два тома).